Дата на публикуване:
27.02.2026 14:56
Мелницата стои на края на нивата като пазител на времето. Крилете ѝ се въртят бавно под напора на вятъра, а вътре каменните ѝ сърца пеят своята тиха песен. Всяко завъртане е ритъм, който свързва земята с човека.
В мелницата житото се превръща в брашно - меко, бяло като прах от светлина. От брашното се замесва тесто, което втасва тихо и бавно, както зрее житото. После хлябът се надига в пещта - с хрупкава коричка и мека сърцевина. Така кръгът се затваря: от семето в пръстта до залъка на трапезата.
Това е пътят на живота, в който трудът и природата се срещат, за да създадат най-простото и най-свято нещо - ХЛЯБА.
Първокласниците от целодневните групи и техните учители през целия месец февруари работиха по темата от иновацията за хляба.
Учениците оцветяваха и изработваха мелници. С помощта на своите родители създадоха красиви проекти, които изложиха най-напред в класните стаи, а след това и в изложба за цялото училище. Запознахме се с легендата за хляба."
ЛЕГЕНДА ЗА ХЛЯБА
В древни времена хлябът бил храна на боговете, а хората не познавали зърнените култури.
Веднъж един смел момък се качил на небето и видял зърна, пръснати да се сушат на слънце. Той искал да вземе на земята поне едно зрънце, но небесните стражи не му позволили:
-Това е храната на боговете и не се полага на смъртните да я вкусват.
Но момъкът успял да ги надхитри. Тръгвайки си, минал по разпилените зърна. Стражите го пуснали, защото ръцете му били празни. И като се върнал на земята, обрал от босите си стъпала зърната, които били полепнали по тях.
Така хората се сдобили с храната на боговете.